Къпина (Rubus fruticosus) представлява храстовидно растение, известно още с името планучка и принадлежащо към семейство Розоцветни (Rosaceae). Тя е освен вкусна и хранителна, и медоносна билка. Известни са около 250 вида къпини. В продължение на от 12 до 15 години, може да се отглежда къпиновия храст с цел плододаване.Къпината има стъбла, достигащи до 2 метра височина. Те са цилиндрични и с тъпи ръбчета, а понякога и голи без бодли или власинки по тях. Имат пълзящ или дъговидно-възходящ растеж.Листата имат длановидна форма, нечифтоперести в повечето случаи, състоящи се от 3 до 5 по-малки листенца с яйцевидна форма. Листните ръбове са назъбени. По долната повърхност на централната листна вена се има малки зъбчета. Горната листна повърхност е гола, а по долната се установяват бели власинки.Цветчетата са бели или розови, състоящи се от 5 венчелистчета и 5 чашелистчета, много плодници и тичинки. Събрани са в два вида съцветия - метлица и грозд. Цъфти от май до октомври.Плодът на къпината е сборен. Всяко едно малко плодче от него съдържа дребни костилчици. В узрял вид има черен или синьо-черен цвят и месеста консистенция. Лесно се отделя от плодното легло.
Къпина или „Rubus“ е род широколистни, опадливи, плодни храсти от семейство „Розоцветни“. Известни са около 250 вида. Обичайно се развиват бързо в мощен храст с много странични издънки, като достигат височина между 1.5 – 3м. Стеблата в млада възраст за светло зелени, в последствие придобиват по тъмен оттенък, растат дъговидно, често покрити с множество бодли, но се срещат и без. Листната маса е тревисто зелена, гъста, нечифтопереста, с яйцевидна форма. Плодовете на Къпините са черни до тъмночервени на цвят, сочни, съставени от отделни костилчици. Предпочитани заради прекрасният си вкус. Растението освен плодно е и медоносно.